Пълен и Непълен член.

 

 Аз изучам български отдавна, ми почти 7 години вече. По-принцип, понякога хората дори не разбират, че не съм българин, заради почти чист прознос итн, мога да се хваля дълго. Обаче имам голям проблем, че не мога да разбере, кога трява да се ползвам с пълен член и кога - не. Много пъти и различните хора на мен ми обясняваха, че ако говориш за нещо конкретно - трябва да се ползваш с пълен член, когато говориш за някои неща, които можеш да си вземеш в ръцете - пак трябва да се ползваш с пълен член. итн. Но никога не разбирам, в какви случки трябва да се ползвам с пълен член и за съществително и за прилагателно в същото време.

Ми всички тези обяснения не ми дават пълната картина, така че, питам ви да се опитате да го обяснете. Няколко хора на мен ми казаха , че този проблем е нещо по рода на руските паджеи за чужденци.
 

 Човекът се отличава от другите живи същества по разума си.
Разумът се отличава от другите.

Добрият човек обича ближния си.
Ближният е като брат за добрия човек

Когато има предлог, следва кратък член.
Прозвища на хора, които са членувани са винаги с кратък член.
Петър Моканина, Доктора, Дъбака, Иван Бухала
С пълен член е, ако е сказуемно определение.

Той е най-добрият.
Това ли е новият роман на Иванов?
Отговорникът на класа е човекът, когото търся.

При заглавия на филми: когато са употребени самостоятелно.
Железният светилник, Кръстникът, Часовникът

Мекият вариант на членната форма се среща ят и я:

-> при същ. обр. с наставки с ар и тел;
вратарят, съединителят, учителят, двигателят

-> същ. имена, които завършват на ар и тел изкл.:
букварът, пазарът, катинарът, котелът, хотелът

-> при същ. и пр. и притеж. местоимения, завършващи на й и при всички изменяеми пр. им. и притеж. мест., завършващи на съгласна;
боят, техният, краят, героят, моят, твоят, хубавият, добрият, зеленият, неговият

-> при сл. същ., които в миналото са завършвали на мека съгласна;
Зетят, денят, конят, пътят, кралят, огънят, сънят, лакътят, нокътят

-> правилното окончание сег. вр. на гл. от 1л. 1 и 2 спр. и мн.ч. е М, а не МЕ
отивам, давам, вземам
 

 ооо =) Тва вече е като от учебника ;) Благодаря, Боряна =)
 

 за тебе винаги !! :)))
 

 Боряна, тук грешиш с мн.ч.!
"-> правилното окончание сег. вр. на гл. от 1л. 1 и 2 спр. и мн.ч. е М, а не МЕ
отивам, давам, вземам"
ед.ч. - АЗ отивам, давам вземам
мн.ч. НИЕ отиваме, даваме, вземаме
 

 Полный и краткий член - из исскуственное различие. Это никакие не остатки падежных форм - это попытка их восстановить. В одних регионах Болгарии говорят только с "-ът", в других - только с "-а". Т.е. "сина ми отива на училище" или "града, в който аз съм роден, е много голям". В литературном языке ввели первый вариант в качестве именительного падежа, а краткий - в качестве косвенных. Абсолютно надуманное явление. Может, кто-то так и говорит, но это скорее дети родителей, свихнутых на правильности речи по учебнику.
 

 да я и не говорю, что это остатки падежных форм. Я говорю о том, что проблема приблизительно такая же, как русские падежи для иностранцев. Тоесть, достич полного понимания - сложно. Нечто того же рода.
 

 Надуманное или нет, но это книжовный болгарский язык и его грамматика. А то, что большинство людей не соблюдают грамматические правила - это ничего не меняет.
 

 Ну, просто так люди никогда не говорили. Я тоже по-украински говорю "комірка" и "горнятко". И то, что теперь в литературном языке под влиянием непонятно чего ввели слова "чарунка" и "філіжанка" (последнее, правда, имеет спорный статус) - не значит, что я говорю неправильно. Если в русском сейчас введут в литературный язык артикль, как говорят в некоторых регионах, т.е. "жену-ту, старик-от, старику-тому", то я так говорить и писать не стану. И мне все равно, что это литературный язык. Конечно, если этого будут требовать официальные документы, то я пасс: буду редактировать. Но в нейтральном письме и речи я так не буду все равно изъясняться. В принципе, вы, Благовест, правы - ведь каждый литературный язык - это частично исскуственная сборка. И тут очень трудно найти золотую середину. Вон как в Норвегии воюют два языка фактически! В некоторых языках допускаются региональные формы, что я считаю верным, если это только не мешает понимаю.

Насчет того, что "это ничего не меняет", вы не совсем правы. Полного и краткого члена никто изначально не различал. Различие ввели и сказали народу, что так правильно. Меня очень радует, что это "правило" не соблюдают. Из моих болгарских товарищей фактически никто вообще не употребляет формы на "-ът". Только "-а".

Я ни с кем не спорю - просто выражаю свое мнение по поводу этого конкретного вопроса в лингвистике. Считаю глупым строить норму на явлении, которого нет в языке. Ведь все-таки сначала был язык, а не академическая грамматика. Очевидно, что в болгарском это был компромисс между западными и восточными формами, но, считаю, очень неудачный. Куда более удобно было бы ввести обе формы как альтернативу с маленькой ремарской, что в одном тексте нужно консистентно использовать одну из них.
 

 мне этот "лаф" сразу форум "О Болгарии по-русски" напомнил.
лучше меньше, но по теме.

Грамматические правила соблюдать надо, ибо говорить надо грамотно. Если на всё забивать, так что уж там - можно и по-русски говорить - с грехом пополам поймут.
 

1