Баба Марта идва!

На 1 март ще празнуваме Баба Марта. За тези, които се интересуват, какво означава този приятен ден, ще оставя описанието на празника.

Баба Марта е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът й може да е прабългарски или тракийски. Традицията е позната и в Румъния, а в миналото и в Македония. Всяка година , в първите дни на март, българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".

Обичаят е дъблоко свързан с 1-март , когато според българския народ започва новата стопанска година. Tака, в народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1 март. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича mrior, но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на режима на Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в някои райони на Република Македония също носят мартеници.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Дърво в градската градина в София, обкичено с мартенициМартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и пирятелите си мартеници и досега.

В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух побеждава Византийските войници той написва писмо за победата си и го е вързва за крака на една птица с бял конец. Докато лети обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигната успешно в българския лагер, но белия конец вече бил отчасти червен от кръвта от раната. И от там е възникнала мартеницата която се носи днес.

Бяло-червените човечета се казват Пижо и Пенда.

Диана, благодаря ти за това прекрасно описание на Баба Марта)
Аз тази година извадих късмет и ще карам Баба Марта в бг)))
не съм била по това време так сигурно от 11 години...

Мога ли да те помоля да ми донесеш една истинска българска мартеничка за ръка? Това ще ми е подаръче за рожден ден, който също е на 1 март :)))

Диана много интересно беше ми да чета.Благодаря ти.))))))))))))))

И на мен ми също беше много интересно!!! :)))))

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ!